Шапка с панделка

 Поредната шапка за Ния.

Тази е с плетена 
панделка.

 Моделът е като на розовата. Пази добре ушите..

Ммммм, КЕФИР!

Наскоро ми изпратиха тибетска гъба и вкъщи вече освен традиционното кисело мляко имаме и кефир. Много е писано в мрежата за полезните свойства на кефира, няма да се повтарям. По-скоро искам да споделя моя опит с тази напитка.

Вкусно е! При мен не се получават слузестите жилки (и по-добре, че не знам дали щях да го ям) на вид е точно като разбита кофичка купено кисело мляко. Опитах се да направя ясна снимка, но не можах. На вкус е малко по-резливо от нашето мляко, на мен това много ми допада.

С моята гъба, около 1/2 с. л., подквасвам всеки ден едно малко бурканче от лютеница и си го изяждам още вечерта.

Първият ден сложих студено прясно мляко и нещо не се получи добре. Вече затоплям леко млякото, просто да е хладко (около 30 градуса) и тогава слагам гъбата. За да се запази топлината през целия ден изплетох от чиста вълна чорапче за буркана и го "обличам".

Днес за първи ден ползвах мляко от магазина, така ще направя разлика във вкуса с домашното мляко.

Трудност срещам само с отделянето на гъбата от кефира. Трябва да си намеря достатъчно едра цедка, за да задържа само гъбата.

В момента си плета вълнен шал, ако ми остане прежда ще изплета още чорапчета за бурканите, в които квася нашенското мляко. Идеята ми се струва много добра, защото ще ми спести намятането на вълнените елече и одеяло на детето върху бурканите и ще имам повече място на плота в кухнята.

Кутия-кексче за любими рецепти!

Имам тефтер за рецепти, папка за рецепти, и файлове на компютъра с рецепти и разни губещи се листчета с рецепти и списания и книжки с рецепти, една огромна част никога не ползвани.

НО ми се прииска да си имам нещо специално, красиво и практично, в което да си съхранявам картончета с любими рецепти, които на напоследък приготвям често. Така се породи желанието ми за кутия кексче. 

Доста мислих от какво да я изработя. От хартия е най-лесно, но пък нещо не ме привлече идеята. Реших да я ушия. 

Извадих старите парчета от ризи, блузи и всякакви изрезки, прибавих и малко филц и подбрах подходящи цветове. Започнах с бегла представа на поредност и начин на работа, идеята се развиваше в движение. Стигнах до монтиране на дъното и ..... загубих желание да я довърша :)

Днес надникнах  тук и ръцете ме засърбяха да довърша моята кутия. Приспах детето и свърших дълго отлаганата работа за нула време :)

Ето няколко етапа от изработването в снимки.

Направих си шаблон от хартия с желаната форма и размери.

 Изрязах частите.

За  вътрешната част на кутията ползвах останал от джобарника американ с подлепващо парче. Горната външна част на кексчето украсих с подходящи парчета плат, за да има вид на кексче с много сметана :)

Блатът :) на кексчето е от филц отвън и от американ отвътре, а между тях сложих картончета за стабилност.
Монтирах горната част върху долната и заших страните.

А чак днес сложиш дъното и заших велкрото, с което се затваря кутията.

Кутията ще покажа в 3Д хоби предизвикателство 26

Коледни камбанки като Подложки за сервиране и/или Висулки за елхата

За Коледния базар във Видин, организиран от ДБМ

Обещах да се включа в коледния благотворителен базар на Движение на българските майки. Надявам се повече хора да разберат за дейността на тази не малка група жени, които отделят от времето си да помагат на деца в нужда.

Ще се опитам да изработя още неща за тазгодишния коледен базар. Започнах с 6 бр. коледни подложки за сервиране на ароматен, топъл чай, но са подходящи и за украса на на елхата или като час от коледната декорация на дома.

Тиквени Подложки за хранене (и пиене :) на кафе, чай или други пристрастности)

Есента ми е любим сезон. Обичам пъстротата и, как напича топлото и слънце през прозореца и всичките и дарове (кестени, жълъди, тикви, красиви паднали листенца)

 

Една приятелка се нанесе в нова къща и понеже днес  с Ния и ходихме на гости, станах рано и уших 3 подложки за хранене във формата на тикви. 3 защото нямах време за повече. Запазвам си правото да направя поне още една :)

Обичам да подарявам и да ми подаряват практични неща, които ще се използват често и с ще напомнят за жеста. Надявам се да донесат свежест и топлина в новата къща и да направят сутрешното кафе още по-ободряващо, а деня по-хубав!

Много ми харесаха, чак не ми се разделяше с тях, затова ще си направя и за нас същите.

Схемата е повече от проста, но и нея снимах за улеснение на тези, които биха пробвали да си ушият същите.

Ще ги покажа и при Двете елши в Октомври - топла есен

Мей-тай слинг + кройката

Неволята учи :))) Както винаги, народната мъдрост се оказа вярна!

За добро или лошо (коя съм аз че да преценя, след като живота постоянно ни поднася изненади и обрати) Ния вече не иска да се вози в бебешката количка, предпочита да върви, ноооо това не винаги се харесва на майка и :))) Интересните камъчета, топчета от липите и уличните котки са навсякъде, да не споменавам минаващите покрай нас каки и батковци и всякакви други интересни неща, по които децата се прехласват. Понякога всяка от нас си има своя посока и една от нас трябва да отстъпи. И за да стигнем все пак, за където сме тръгнали се налага да я нося на ръце и да разказвам приказки, но не обикновени, а всеки път различна, измислена на момента. Ако ги помнех, можех и дебела книга да напиша.

Вчера трябваше спешно да излезем двете и да бързам, ама много да бързам, за да свърша всичко навреме. И понеже Ния е с претенции и към стария дълъг слинг шал и вече не и се ще да е така овързана, а късия през едно рамо вече го ползвам само за къси разстояния, и за да ми дойде акъла, както се казва, я носих на ръце и бързах и носих, и бързах, и език изплезих, и приказки разказвах, и ....снощи се хванах в ръце и уших новия слинг.

Днес се оказа, че пак закъснявам за срещата и пак трябваше да бързам и приказки да разказвам, ноооо :))))))

вече с новия мей-тай слинг!

И като оставя настрани лиричните отклонения показвам откъде взех КРОЙКАТА 

Слингът е много удобен. Ния е почти 12 кг. но тежестта е разпределена доста добре и не се усеща болка при носене, просто тежест, което е неизбежно при тези килограми.

  Добавих джобче, ей така, за всеки случай ако нещо дребно трябва да ми е под ръка. Има и допълнителна горна част, връзва се с връзките като заспи детето, за да не му клюмва главичката. 

Моите презрамки са малко по-широки, 11 см. и с вата на раменете. Долните презрамки са 8 см. Основната част е с размени 37 см. на 47 см.

Алонсо де Охеда или Драган от Охрид

 А може би българин е открил Америка!

Отново забравена българска следа в историята. За този Алонсо де Охеда прочетох в списание 8 и реших с няколко думи да ви разкажа за него.

Не мога да го кажа по-добре от автора, затова ще цитирам някои части от статията, които най-силно ме впечатлиха.

"Казват, че за познанието не съществуват реални факти, а само интерпретации и интерпретации на интерпретациите... Историята не прави изключение, защото нейната задача не е да хроникира дадени събития, а да ги разчете според логиката на изследваната епоха и да ги постави на полагащото им се място. Благодарение на интерпретацията обаче историята е и най-фалшифицираната наука."

След това въведение оставям на вас дали да вярвате или не на историята за българина прекосил океана в онези далечни години.

Ще се спра само на по-интересните постижения на мореплавателя. Ще спестя подробностите и историческите бележки. По-любопитните от вас нека прочетат статията, много е увлекателна.

Родното място на въпросния Алонсо де Охеда не се знае, известен е с многобройни прозвища и прякори, а в кралския двор е познат под името Драган от Лихнида (това име се споменава в писмата на една заточена херцогиня). Лихнида е старото гръцко име на Охрид. Иван Димитров посвещава 50 години на проучванията си за произхода на Алонсо. Публикува и книга по темата, но в България и Испания не предизвиква нужното сериозно внимание за разлика от научната общност в САЩ, Русия и Германия.            
Косвено доказателство за произхода на Охеда е иконата на Богородица, с която е пристигнал в Испания, и с която не се е разделил до смъртта си. В католическа Исания е забранено обикновени хора да носят икони, но не и в православния свят. Покровителка на Охрид е именно Богородица.

"През 1492-3 той участва в мореплавателските пътувания на Христофор Колумб... На остров Еспаньола остава като главнокомандващ войската и спечелва 4 годишната война срещу туземците. Жени се за индианка. Затвърждава испанското присъствие в океанските острови. От 1499 до 1510 предприема 4 самостоятелни плавания- 2 откривателски и 2 колонизаторски, при които открива много от земите на Южда Америка, Бразилия, Гвианите, Венецуела, Панама, Ямайка и редица други малки острови по крайбрежието.

Поради това, че прилича на Венеция с наколните си жилища над водата и големите лодки на индианците, Охеда нарича тази земя Венесиола, а по-късно името добива и съвременното си звучене Венецуела."

По онова време в Испания къпането е било забранено и строго се е следило за спазването на забраната, моряците по правило не са могли да плуват, но не и Охеда. Явно е бил опитен плувец, защото при пленяването му на кораб решава да доплува до брега с оковани крака, е, не успява. Охеда ругаел морящите на непознат за тях език.