Импулсивно и необяснимо в четвъртък вечер нещо ме накара да отида в кухнята и да забъркам ръжено брашно с малко вода.
Бях чела, че така се прави квас за хляб.
Захранвах по 3 пъти на ден с по лъжичка брашно и вода, държах на топло и ето, че снощи квасът забълбука. 
От няколко брашна (бяло, пълнозърнесто, ръжено и джоджен) квас и малко сол замесих самунчето. Оставих да почива както си му е реда. Чакането не е малко, първия един час прекарах в грижи за детето, после захванах книжка и ... заспах.
На сутринта тестото беше довооолно втасало, премесих пак и пак втаса в тавата. Накрая изпекох, завих и изчаках да изстине.
С вълнение отчупих парченце и опитах.
Хареса ми! Леко кисел на вкус. Деликатен вкус. Различен вкус от обичайната питка с мая. Докато пиша и се сещам, че баба беше правила преди много години, бях още дете, просеник (честа храна на синията им в младостта и). Тогава не ми хареса заради киселия вкус.
Останалия квас сгъстих и прибрах в хладилника. Скоро пак ще замеся жив хляб. Естествено, следващият път ще е с друго брашно. Обичам да експериментирам.
Ако решите и вие да опитате този стар начин за приготвяне на насъщния ще се радвам да споделите харесало ли ви е!
Страхотно си го описала! А и снимкитееее... Отивам в кухнята да експериментирам!
ОтговорИзтриванеСупер, после сподели как ти се е получило!
ОтговорИзтриванеЧудесна публикация, много се радвам, че някак двете елши ни даде шанса да се запознаем... Аз също правя хляб с квас, от лятото вече ежедневно, маята напълно отпадна от кухнята ни. Децата обожават топъл квасен хляб с масло, аз и съпруга ми харесваме киселия вкус. И все пак най-важното е, е че знам че в хляба е замесена част от нас самите. Поздрави.
ОтговорИзтриване