Отдавна не съм учителка, но все още чувствам Първия учебен ден като празник! Тази година сме все още на село и имах възможността да присъствам на откриването на учебната година в родното ми място. Дечицата са малко, но повече от миналата година! Надявам се, че селото ни няма да се затрие! Прииждат спомени и малко тъга, защото вече нищо не е като преди! А аз май остарявам, защото ми село ми харесва повече от сегашното. Всъщност има и по прозаична, злободневна причина, но не ми се споделя в този празничен ден.
По случай празника с децата посетихме библиотеката (избягвана досега, заради лошата хигиена, уви, и сега я заварихме прашна и ... но дотук, това ще запазя за друг път) почетохме там и взехме книжка със стихчета.А вкъщи направихме и един урок по смятане.
Изрязах 2 мои ръце от хартия и им залепих дланите на лицето на едно блокче за рисуване. Така пръстите остават подвижни. Тази идея видях някъде и си я отбелязах да я ползваме и ние.
На листчета написах няколко задачки.
Посмятахме малко!
Следва друга задача! Тук не мога да принтирам, така че я съставих набързо. Такива има много в мрежата.
И накрая да не забравя да поздравя всички с Началото на учебната година, защото вярвам, че всички ние сме все още учещи се от живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар