петък, 2 март 2012 г.

Малко позакъсняло ...

Колко често съм изричала "Никога няма да го простя"! 
Каква тежка закана и то към самата мен! 
Огорчението и обидата свиват гнездо дълбоко в душата и я разяждат бавно и последователно. 
Чувстваш се нещастен, неразбран, недооценен. 
Заканваш се как ще отмъстиш един ден ... на кого ... отплатата ще ти донесе ли щастие ... за възмездие ли живееш ... 
Колко изгубено време ...

Днес прочетох това тук:

Често ни е страх е да простим, защото си мислим, че ако простим ще забравим, а това е в разрез с Кода за оцеляване, който ни кара да помним лошото за да не се повтаря. Ако простим, ние не изличаваме случая, човека, а изчистваме себе си, душата си, сърцето си от болката и страданието на спомена от случилото се. Прощавайки, ние правим подарък на себе си. Тя няма нищо общо с другата страна – нито я оправдава, нито я оневинява. Подарете си прошка, вие заслужавате това. 


Прощавайки, ние правим подарък на себе си.

Помислете над тези думи, те ще ви освободят от товара ви! Мен ме освободиха!

Няма коментари:

Публикуване на коментар