Как празнувахме 3 март!

Планът ни претърпя промени заради силния вятър. Не успяхме да се включим в шествието за поднасяне на цветя на паметната плоча на ген. Карцов.

Домашните занимания поне не се влияят от капризите на времето.

Разгледахме картата на България (една стара географска карта от моето детство) Отбелязахме градовете и селата на близки и роднини.

Показах Стара планина и Средна гора, живеем в непосредствена близост все пак.

Показах Дунава, но май не си спомни че сме я водили на козлодуйския бряг.

Слушахме химна и патриотични песни. Ето 2 от тях.

Без много задълбаване разказах за Турското робство и най-вече какво е да си роб - човек, който не може сам да реши какво иска да прави, а трябва да иска все разрешение. Край. Като порасне повече.

И двамата ги облякох в носиите им, дано успея да направя и за себе си тази година. Обясних, че са дрехи от времето на моята баба, и че модата се сменя, сега се обличаме така само по празници. Ния много харесва носията и все я свързва с Лазаровден, може би защото тогава за първи път я облече.