Тиквени Подложки за хранене (и пиене :) на кафе, чай или други пристрастности)

Есента ми е любим сезон. Обичам пъстротата и, как напича топлото и слънце през прозореца и всичките и дарове (кестени, жълъди, тикви, красиви паднали листенца)

 

Една приятелка се нанесе в нова къща и понеже днес  с Ния и ходихме на гости, станах рано и уших 3 подложки за хранене във формата на тикви. 3 защото нямах време за повече. Запазвам си правото да направя поне още една :)

Обичам да подарявам и да ми подаряват практични неща, които ще се използват често и с ще напомнят за жеста. Надявам се да донесат свежест и топлина в новата къща и да направят сутрешното кафе още по-ободряващо, а деня по-хубав!

Много ми харесаха, чак не ми се разделяше с тях, затова ще си направя и за нас същите.

Схемата е повече от проста, но и нея снимах за улеснение на тези, които биха пробвали да си ушият същите.

Ще ги покажа и при Двете елши в Октомври - топла есен

Мей-тай слинг + кройката

Неволята учи :))) Както винаги, народната мъдрост се оказа вярна!

За добро или лошо (коя съм аз че да преценя, след като живота постоянно ни поднася изненади и обрати) Ния вече не иска да се вози в бебешката количка, предпочита да върви, ноооо това не винаги се харесва на майка и :))) Интересните камъчета, топчета от липите и уличните котки са навсякъде, да не споменавам минаващите покрай нас каки и батковци и всякакви други интересни неща, по които децата се прехласват. Понякога всяка от нас си има своя посока и една от нас трябва да отстъпи. И за да стигнем все пак, за където сме тръгнали се налага да я нося на ръце и да разказвам приказки, но не обикновени, а всеки път различна, измислена на момента. Ако ги помнех, можех и дебела книга да напиша.

Вчера трябваше спешно да излезем двете и да бързам, ама много да бързам, за да свърша всичко навреме. И понеже Ния е с претенции и към стария дълъг слинг шал и вече не и се ще да е така овързана, а късия през едно рамо вече го ползвам само за къси разстояния, и за да ми дойде акъла, както се казва, я носих на ръце и бързах и носих, и бързах, и език изплезих, и приказки разказвах, и ....снощи се хванах в ръце и уших новия слинг.

Днес се оказа, че пак закъснявам за срещата и пак трябваше да бързам и приказки да разказвам, ноооо :))))))

вече с новия мей-тай слинг!

И като оставя настрани лиричните отклонения показвам откъде взех КРОЙКАТА 

Слингът е много удобен. Ния е почти 12 кг. но тежестта е разпределена доста добре и не се усеща болка при носене, просто тежест, което е неизбежно при тези килограми.

  Добавих джобче, ей така, за всеки случай ако нещо дребно трябва да ми е под ръка. Има и допълнителна горна част, връзва се с връзките като заспи детето, за да не му клюмва главичката. 

Моите презрамки са малко по-широки, 11 см. и с вата на раменете. Долните презрамки са 8 см. Основната част е с размени 37 см. на 47 см.

Алонсо де Охеда или Драган от Охрид

 А може би българин е открил Америка!

Отново забравена българска следа в историята. За този Алонсо де Охеда прочетох в списание 8 и реших с няколко думи да ви разкажа за него.

Не мога да го кажа по-добре от автора, затова ще цитирам някои части от статията, които най-силно ме впечатлиха.

"Казват, че за познанието не съществуват реални факти, а само интерпретации и интерпретации на интерпретациите... Историята не прави изключение, защото нейната задача не е да хроникира дадени събития, а да ги разчете според логиката на изследваната епоха и да ги постави на полагащото им се място. Благодарение на интерпретацията обаче историята е и най-фалшифицираната наука."

След това въведение оставям на вас дали да вярвате или не на историята за българина прекосил океана в онези далечни години.

Ще се спра само на по-интересните постижения на мореплавателя. Ще спестя подробностите и историческите бележки. По-любопитните от вас нека прочетат статията, много е увлекателна.

Родното място на въпросния Алонсо де Охеда не се знае, известен е с многобройни прозвища и прякори, а в кралския двор е познат под името Драган от Лихнида (това име се споменава в писмата на една заточена херцогиня). Лихнида е старото гръцко име на Охрид. Иван Димитров посвещава 50 години на проучванията си за произхода на Алонсо. Публикува и книга по темата, но в България и Испания не предизвиква нужното сериозно внимание за разлика от научната общност в САЩ, Русия и Германия.            
Косвено доказателство за произхода на Охеда е иконата на Богородица, с която е пристигнал в Испания, и с която не се е разделил до смъртта си. В католическа Исания е забранено обикновени хора да носят икони, но не и в православния свят. Покровителка на Охрид е именно Богородица.

"През 1492-3 той участва в мореплавателските пътувания на Христофор Колумб... На остров Еспаньола остава като главнокомандващ войската и спечелва 4 годишната война срещу туземците. Жени се за индианка. Затвърждава испанското присъствие в океанските острови. От 1499 до 1510 предприема 4 самостоятелни плавания- 2 откривателски и 2 колонизаторски, при които открива много от земите на Южда Америка, Бразилия, Гвианите, Венецуела, Панама, Ямайка и редица други малки острови по крайбрежието.

Поради това, че прилича на Венеция с наколните си жилища над водата и големите лодки на индианците, Охеда нарича тази земя Венесиола, а по-късно името добива и съвременното си звучене Венецуела."

По онова време в Испания къпането е било забранено и строго се е следило за спазването на забраната, моряците по правило не са могли да плуват, но не и Охеда. Явно е бил опитен плувец, защото при пленяването му на кораб решава да доплува до брега с оковани крака, е, не успява. Охеда ругаел морящите на непознат за тях език.

Текстилна книжка за Ивчо! тип Quiet book

Най-после, в последния възможен момент успях да довърша книжката за Ивайло. Той е вече е ученик в яслената група, накъде без книжка! Утре ще я подаря заедно с шапките за него и за кака му, а, да  не забравя и несесерите и чантата моливник :)

Сега, да си призная, доста се измъчих, докато ушия книжката. Особено днес! Моето момиче все искаше да помага :)))та накрая 3 пъти развалях един шев. Сега забелязвам, че не съм зашила ушите на лъва :)))), нищо до утре сутрин ще намеря време.

Само се надявам притежателят да я хареса и да оцелее повече време в ръчичките му!

  Ще покажа книжката в  Хоби предизвикателство № 22 - 3Д проект

За първи ден на училище с Вяра, Надежда и Любов в сърцето!

Криси е първокласничка!

 

Колко бързо порасна Криси, вече е в първи клас. За любимата си племенница уших чанта-моливник, и два несесера за ученическите принадлежности!

 

 

 

 

За Дани, моят кръщелник направих още една чанта-моливник, не успях да ушия несесер, но учебната година е дълга и това ще стане :)

С тези мои ученически творения участвам в 3Д Хоби предизвикателстно N22

Беланташ

Замисляме да посетим Беланташ от дълго време. Чакахме толкова, че  го посетихме вече трима :))) Заслужава си да се види това специално място. И ние както и доста други туристи избрахме почивен ден за разходката и не можахме да се насладим да уединение в планината. Затова пък бяхме приятно изненадани, че не се наложи да носим Ния. Пътеката е достатъчно широка и плавна, за да не убие желанието на детето да върви. Е, на 2-3 места се наложи да помагаме и да си я подаваме, но определено това е подходящо място за разходка с дете.

Ния беше много впечатлена от камъчетата, дърветата, тревите, човек ще рече, че за първи път ги вижда :). Спираше да прегръща дърветата, тази гледка ме умили, признавам си! Платото е осеяно с дупки с всякаква форма и естествено бяха любимите места за игра. Не се изплаши и от стръмния наклон, имаше желание да продължи натам, накъдето дори аз не бих се осмелила. 

На връщане вече доооста уморена продължи да върви и да се закача с минувачите, нооо в един момент просто протегна ръце да я гушкаме и с това завърши нейното първо приключение в планината. След като си я прехвърляхме едни на друг я мушнах в слинга и заспа. Спа 2 часа, непробудно.

Преди Хисар отвори щастливи очички и там направихме почивка. Поигра покрай нас, докато ние се разхлаждахме с безалкохоло.

Противно на нашите очаквания не заспа рано вечерта, поигра си до късно и заспа спокойно.

Сега си мечтая да отидем пак, но да сме единствените посетители, да няма жива душа наоколо и да се насладим пълноценно на невероятното място.

Пиле органайзер за фибички!

Най-после дойде време и моето момиче да носи фибички повече от половин минута :) Доскоро веднага ги сваляше, а толкова много и отиват! С голямо удоволствие и накупих няколко и още на другия ден уших пиленцето, за да не се изгубят и да си имат специално място.